Българският календар е най-старият и най-точният в Света

ПРЕДИ КАЛЕНДАРА НА МАИТЕ, ПРЕДИ КИТАЙСКИЯ КАЛЕНДАР, ПРЕДИ ЮЛИАНСКИЯ, ПРЕДИ ГРИГОРИАНСКИЯ Е БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР.

2016 година е 7524 година по Българския календар

Това е голям интелектуален, научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос. Българският календар е по-точен от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар.

Когато България е била Велика България, всички са се водили по нашия календар, защото сме имали икономическото, политическото, властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура.

Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр. С 12-годишния си цикъл българският календар е първоизточник на китайския.

Учените от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с чепатото число 365. Нещо повече – древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден, който окончателно “преобръщал колата” дори на претендиращите за най-съвършени образци календари.

С изследването на стария български календар са се занимавали проф. Васил Златарски и Димитър Съсълов- II, а в по-ново време – историкът ст. н. с. Петър Добрев, доц. Васил Умленски- Институт по астрономия БАН, Йордан Вълчев, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов и Петър Петров. За него са писали и астронома акад. Никола Бонев и дори акад. Д. Мишев.

Прабългарският календар е слънчев

Шестдесетгодишния цикъл Вълчев нарича звезден ден. Той предполага, че в края на всеки втори звезден ден, т. е. на всеки 120 години, е отпадал по един високосен ден. (Подобна корекция се прави и в григорианския календар, където един високосен ден отпада приблизително на всеки 133 години). В такъв случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 средни слънчеви денощия. Продължителността на тропическата (слънчева) година – (времето между пролетните равноденствия) е 365,2422. Грешка от едно денонощие се е натрупвала за около 1800 години, или тридесет 60-годишни цикъла. Вероятно тази грешка също е била коригирана с допълнително отпадане на високосен ден.

Реконструкцията на Петър Добрев в значителна степен съвпада с тази на Вълчев. И тук календарът е слънчев, а годината започва с нулев ден – Енинак (най-късия ден от годината). Според Добрев обаче 60-годишен цикъл няма, а 12-годишните цикли започват както в китайския календар – с мишка. На всяко животно от цикъла е отговаряло зодиакално съзвездие – небесен предводител на годината.

Освен византийското летоброене по нашите земи е използвана ера, която се наричала “българска” (И. Климишин. Календарь и хронология. Наука, Москва, 1981). Начало на българското летоброене е 5504 г. пр. Хр., а на византийското летоброене е 1 септември 5509 г пр. Хр (акад. Никола Бонев). Тази ера води към дълбока древност.

Според академик Державин (1946): “Българите на Аспарух са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни; по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи”. С това си твърдение Державин отнася формирането на българите чак към доиндоевропейския период, т.е. преди 9800 г. (Державин Н.С. (1946) История на България, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 206 )

Начало на календара:

1. Началото на древно българския календар 5504 г. пр. Хр. (Умленски, 2002).
2. Датиране на Потопа в Черно море 5 560 ±50 г. пр. Хр. (Jones & Gagnon, 1994) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител 3.Датиране на невижданите валежи 5500- 5600 г. пр. Хр. (Shopov et al.) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител 4.Сътворението на Света 5500 г. пр. Хр. „Хронография”. Секст Юлий Африкански (221)

Прави впечатление, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море датирана от Dimitrov P. (1982) и Ryan, et al. (1997) чрез радиовъглеродно датиране и с тази на катастрофалните валежи в района регистрирани и датирани от Shopov et al. Вземайки под внимание горепредставеното от нас доказателство за писмените знаци можем да твърдим, че преносът и регистрацията на тези древни познания са древните българи.

Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012), проф.Петко Димитров и американските им колеги Райан и Питман, допускат, че е настъпило разселение на съществуващата преди това цивилизация в този регион. Това съвпадна и с направените от Боно Шкодров изследвания на еднакви писмени знаци в различни региони от следнеолитната епоха. Сравнявайки писмените знаци на Старите Българи с тези на древните цивилизации от третото хилядолетие пр. Хр., той стигна до резултати, че броят на еднаквите знаци е много голям.